Чайка 13
Всеизвестната в източна Европа лимузина е дело на един от най – големите руски автомобилни производители - Газ.
Когато питали директорът на завода защо моделът се казва Чайка, той отговорил:
- Идеята за името се появи много бързо. Трябваше да се покаже превъзходството на този модел над най – скъпия , произвеждан от компанията досега. Птицата лети над реката, така както Чайка-та стои над Волга.
Производството на Газ 13 ( чайка) започва през 1956. Едва ли има някой, който не знае кой се е възползвал от удобствата на луксозната лимузина. От завода излизат около 3100 броя за 22 години, в продължение на които. чайка 13 гордо стои пред Кремъл, парламентите и посолствата на всички съветски републики и очаква министри, президенти и хора получили по някакъв начин благоразположението на комунистическите партии. Точно това е и причината да предизвиква лоши спомени у повечето хора , имали ‘’удоволствието’’ да живеят по времето на Тодор Живков, Леонид Брежнев, Тато, Чаушеску и т.н. Въпреки тези асоциации обаче Чайка си остава емблематичен автомобил и дори в някаква степен малък символ на това време. Дори днес, когато тези времена са далечно минало е хубаво да си припомним за този автомобил. Дизайна е буквално изкопиран от американската Packard Carribean.
Двигателя е 5.5 - литров 8 цилиндров ( 195 к.с.) – определено доста мощен за времето си с разход – около 20л./100км. О-100 – около 19 секунди, ако въобще успее да ги развие, тъй като това е и максималната скорост на 2.5 тонната „машина”. Купето е монтирано на x- образна рама . Ужасно е тежка и в общи линии се чувстваш като в кораб, за което допринася и огромното тегло.
Интериорът е възможно най – благороден както може да се очаква. Вместо седалките се използват огромни ‘’кожени пейки’’, като мястото на задните седалки е достатъчно, за да се вози и сибирска мечка. Всичко обаче по типичен комунистически прийом е направено ужасно некачествено и повърхностно. Появявали са се много дефекти. Интересно е, че при първите серии поради прекалено високата компресия е трябвало Чайките да се зареждат с бензин за самолети. Той обаче в същото време е създавал проблеми с бензиновата помпа, която при топло време е трябвало да се полива с вода. Този и редица други проблеми с електроинсталцията, трансмисията ( предавките се сменят с копчета на таблото) кормилната уредба и самия двигател, правят Чайка доста скъп за поддържане ретро автомобил.
Чайка 14
Производството и започва през 1978г. Историята на модела обаче е далеч по – неуспешна.
Всъщност чайката е пълна с нововъведения и в този аспект не изостава от западните лимузини – автоматична отоплителна и охладителна система ( нещо като климатроник), електрическо затопляне на седалките, елктрическо управление на стъклата, както и много подобрения по комфорта. Всичко друго ... старите мотори, старата каросерия с квадратен дизайн. За подобрения няма време. Михаил Горбачов в опита си да се хареса на хората принуждава всички висши „партийци” да бракуват Чайките си да си купят по – евтините и достъпни Волги. Това е и краят на Газ 14, както и на модела „Чайка”като цяло.
0 comments